Причини за еректилна дисфункция
Хронични заболявания. Тук основният виновник за ЕД е диабетът. Почти всеки втори мъж с диабет страда от еректилна дисфункция. Други състояния, които могат да причинят ЕД, са сърдечносъдови заболявания, атеросклероза, бъбречни заболявания и множествена склероза. Тези заболявания нарушават ерекцията, тъй като повлияват негативно кръвоснабдяването или инервацията на пениса.
Начин на живот. Нездравословният начин на живот могат да влошат кръвоснабдяването и да допринесат за еректилната дисфункция. Тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и медикаменти могат да увредят кръвоносните съдове, понижат кръвния ток към пениса и влошат неговото кръвоснабдяване. Тютюнопушенето е един от основните рискови фактори за ЕД, особено при мъже с атеросклероза. Наднорменото тегло и заседналия начин на живот също могат да допринесат за еректилната дисфункция.
Хирургически манипулации в малкия таз. Операциите на простата и пикочния мехур могат да бъдат причина за увреда на нерви и кръвоносни съдове, отговарящи за ерекцията. В някои случаи нервната увреда остава перманентна. В други случаи операциите водят до временна дисфункция, която се подобрява в рамките на 6 до 18 месеца.
Медикаменти. Еректилната дисфункция може да се причини като страничен ефект от употребата на медикаменти. Такива са някои лекарства за кръвно, антидепресанти, транквилизатори и неселективни антихистамини.
Хормонални нарушения – най-вече ниски нива на тестостерон.
Психологични проблеми. В повечето случаи зад еректилната дисфункция стои органична причина, особено при по-възрастните мъже. Но психологичните фактори също могат да бъдат отговорни за 10% до 20% от случаите с ЕД3. Стресът, депресията, лошата самооценка и страховете могат да играят съществена роля в невъзможността за постигането и/или поддържането на ерекция.
Еректилната дисфункция и колоезденето. Скорошно проучване показа, че колоездачите страдат по-често от ЕД отколкото другите спортисти. Проблемът произлиза от формата на седалката на колелото, която оказва неблагоприятен натиск върху перинеума. Тези област, намираща се между ануса и скротума, съдържа важни артерии и нерви за ерекцията. Ето защо се препоръчват специално конструирани седалки за колоездачи
Лечение на еректилна дисфункция
Промени в начина на живот. Много мъже с ЕД могат да подобрят своята сексуална функция само като предприемат необходимите промени в начина си на живот. Отказването на цигарите, отслабването и спортуването обичайно водят да подобряване на кръвоснабдяването. Ако подозирате, че определен медикамент допринася за вашето положение, говорете с вашия лекар за промяна в дозата и/или лекарството.
Медикаменти. Медикаментите от групата на фосфодиестераза 5 (PDE5) инхибитори се превърнаха в последните десетилетия в най-търсената група лекарства за лечение на еректилна дисфункция. Те се отпускат по лекарско предписание и помагат на мъжа да получава пълноценни ерекции. Към тази група принадлежат немалко популярните виагра, левитра и циалис. PDE5 инхибиторите не трябва да се приемат от мъже със следните проблеми:
инфаркт или инсулт през последните 6 месеца
нестабилно сърдечно заболяване или сърдечна недостатъчност
много високо или много ниско кръвно налягане
високо кръвно налягане, контролиращо се само чрез комбинация от много лекарства
чернодробни или бъбречни заболявания
пигментозен ретинит (рядко срещано очно заболяване)
Макар че PDE5 инхибиторите притежават голям брой странични ефекти, те обичайно протичат леко и отшумяват бързо. Най-честите са главоболие, виене на свят, енхимоза, промяна в зрението.
Друг медикамент, използван в лечението на еректилната дисфункция и непринадлеж към групата на PDE5 инхибиторите, е апоморфин. Неговият ефект се дължи на стимулацията на продукцията на допамин в мозъка, което подобрява сексуалния отговор. Апоморфин съществува под формата на таблетки, които се разтварят под езика. Въпреки многото надежди, които се възлагаха на този медикамент, мащабно клинично проучване, проведено във Великобритания през 2006, показа, че неговата ефикасност в лечението на генерализирана еректилна дисфункция е ниска.
Една от основните причини за половото безсилие (импотентност) е психическото състояние на човек. Съвременната наука отчита, че именно депресията или стресът са основни причини за психогенната импотенция.
Болните, страдащи от депресия, изгубват способността си да се наслаждават, а това е изключително силна предпоставка за еректилната дисфункция. Тези хора изгубват самоуважение и надежда за бъдещето. Дори нещо повече - те са убедени че са заслужили своето унижение и сами не са в състояние да променят отношението си към живота.
Страдащите от други сериозни психически заболявания (шизофрения, мании) най-често предизвикват недоумение у околните, но тяхното състояние не може да бъде наречено потиснато.
Депресията е опасно заболяване, защото тя може да доведе дори до самоубийство. Много хора я смятат все още за пример за чисто емоционално разстройство и вярват, че тя трябва да се лекува с подходящо отношение и психотерапия, а не с медикаменти. Но това мнение често се оказва погрешно.
Сериозните психически нарушения са заболявания на мозъка. Традиционната психотерапия в подобни случаи действа слабо и дори може да навреди. По-добри резултати се постигат при използването на лекарства. Лекарите не смятат, че всеки импотентен мъж, който изпитва безпокойство и страх, трябва да обвинява тези чувства за своите проблеми. И безпокойството, и страхът могат да бъдат предизвикани от самата импотентност.
Всеки мъж под въздействието на стреса може да стане временно импотентен, но за да се превърне това състояние в постоянно, трябва да съществува по-сериозни проблеми: изгубване на работата, голям семеен конфликт и т.н.
Хората, които смятат секса за всекидневно задължение, а не за радост от живота, също са в рисковата група. От импотентност могат да страдат също много религиозните хора, тези, които са били подложени на насилие, а също и мъжете с изопачени представи за своите полови възможности.
Някои мъже по принцип не проявяват голям интерес към секса, но въздържанието от него не е заболяване, ако самият човек не страда душевно от липсата му.
Срещат се и мъже, нуждаещи се от нетрадиционни полови отношения например някои хомосексуалисти (активни), които при интимен контакт с жените, се оказват импотентни. В подобни случаи лекарят трябва първо да се убеди дали мъжът страда от абсолютна импотентност и едва тогава да прибягва до скъпо струващите изследвания.
Ерекцията изисква толкова добра координация на нервната и съдовата система, че дори мъжът, който постига желания резултат, поне в 1% от своите опити страда от психогенна импотентност.
Как настъпва ерекцията?
За да се осъществи половият акт, пенисът трябва да е в състояние на ерекция, която се постига изцяло чрез изпълване на пещеристите му тела и гъбестото тяло с кръв.
При сексуална стимулация, под действието на парасимпатиковия тонус настъпва активно кръвонапълване (хиперемия) в съдовете на пениса, кавернозните тела и гъбестото тяло. Настаналата възбуда в половите центрове на хипоталамуса и лимбичната система се предава по гръбначния мозък до половия член, където се отделя азотен окис. Той предизвиква релаксация на гладката мускулатура. В артериите на пениса се намират особени уплътнения, т.нар. възглавнички на Ебнер. Те се отпускат и отварят път за обилно нахлуване на кръв в кавернозните тела.
При еректилната дисфункция този нормален механизъм на ерекция е нарушен в резултат на органични или психогенни причинители.
2. Симптоми на еректилната дисфункция
Симптомите на ЕД включват:
Ненапълно достигната ерекция, т.е. половият член е твърде мек за нормално протичане на копулацията.
Ерекция, която трае кратко
Невъзможност за постигане на ерекция.
Тези симптоми могат да възникнат всеки път, когато се стигне до полов акт, или само някои пъти.
3. Причини за еректилна дисфункция
Хронични заболявания. Тук основният виновник за ЕД е диабетът. Почти всеки втори мъж с диабет страда от еректилна дисфункция. Други състояния, които могат да причинят ЕД, са сърдечносъдови заболявания, атеросклероза, бъбречни заболявания и множествена склероза. Тези заболявания нарушават ерекцията, тъй като повлияват негативно кръвоснабдяването или инервацията на пениса.
Начин на живот. Нездравословният начин на живот могат да влошат кръвоснабдяването и да допринесат за еректилната дисфункция. Тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и медикаменти могат да увредят кръвоносните съдове, понижат кръвния ток към пениса и влошат неговото кръвоснабдяване. Тютюнопушенето е един от основните рискови фактори за ЕД, особено при мъже с атеросклероза. Наднорменото тегло и заседналия начин на живот също могат да допринесат за еректилната дисфункция.
Хирургически манипулации в малкия таз. Операциите на простата и пикочния мехур могат да бъдат причина за увреда на нерви и кръвоносни съдове, отговарящи за ерекцията. В някои случаи нервната увреда остава перманентна. В други случаи операциите водят до временна дисфункция, която се подобрява в рамките на 6 до 18 месеца.
Медикаменти. Еректилната дисфункция може да се причини като страничен ефект от употребата на медикаменти. Такива са някои лекарства за кръвно, антидепресанти, транквилизатори и неселективни антихистамини.
Хормонални нарушения – най-вече ниски нива на тестостерон.
Психологични проблеми. В повечето случаи зад еректилната дисфункция стои органична причина, особено при по-възрастните мъже. Но психологичните фактори също могат да бъдат отговорни за 10% до 20% от случаите с ЕД3. Стресът, депресията, лошата самооценка и страховете могат да играят съществена роля в невъзможността за постигането и/или поддържането на ерекция.
Еректилната дисфункция и колоезденето. Скорошно проучване4 показа, че колоездачите страдат по-често от ЕД отколкото другите спортисти. Проблемът произлиза от формата на седалката на колелото, която оказва неблагоприятен натиск върху перинеума. Тези област, намираща се между ануса и скротума, съдържа важни артерии и нерви за ерекцията. Ето защо се препоръчват специално конструирани седалки за колоездачи.
4. Лечение на еректилна дисфункция
Промени в начина на живот. Много мъже с ЕД могат да подобрят своята сексуална функция само като предприемат необходимите промени в начина си на живот. Отказването на цигарите, отслабването и спортуването обичайно водят да подобряване на кръвоснабдяването. Ако подозирате, че определен медикамент допринася за вашето положение, говорете с вашия лекар за промяна в дозата и/или лекарството.
Медикаменти. Медикаментите от групата на фосфодиестераза 5 (PDE5) инхибитори се превърнаха в последните десетилетия в най-търсената група лекарства за лечение на еректилна дисфункция. Те се отпускат по лекарско предписание и помагат на мъжа да получава пълноценни ерекции. Към тази група принадлежат немалко популярните виагра, левитра и циалис. PDE5 инхибиторите не трябва да се приемат от мъже със следните проблеми:
инфаркт или инсулт през последните 6 месеца
нестабилно сърдечно заболяване или сърдечна недостатъчност
много високо или много ниско кръвно налягане
високо кръвно налягане, контролиращо се само чрез комбинация от много лекарства
чернодробни или бъбречни заболявания
пигментозен ретинит (рядко срещано очно заболяване)
Макар че PDE5 инхибиторите притежават голям брой странични ефекти, те обичайно протичат леко и отшумяват бързо. Най-честите са главоболие, виене на свят, енхимоза, промяна в зрението.
Друг медикамент, използван в лечението на еректилната дисфункция и непринадлеж към групата на PDE5 инхибиторите, е апоморфин. Неговият ефект се дължи на стимулацията на продукцията на допамин в мозъка, което подобрява сексуалния отговор. Апоморфин съществува под формата на таблетки, които се разтварят под езика. Въпреки многото надежди, които се възлагаха на този медикамент, мащабно клинично проучване5, проведено във Великобритания през 2006, показа, че неговата ефикасност в лечението на генерализирана еректилна дисфункция е ниска.
Инжекционна терапия. Въпреки че оралният прием на таблетки е по-удобен за повечето хора, някои мъже постигат и поддържат по-силна ерекция чрез инжектирането на медикаменти директно в пениса. Използваните инжекционни медикаменти за лечението на ЕД имат вазодилатативен ефект (разширяват кръвоносните съдове) и се стига до ерекция. Друг вариант е поставянето на медикаментозен пелет в уретрата.
Вакуумни помпи. Вакуумните помпи за еректилна дисфункция предлагат алтернатива на медикаментозното лечение. Пенисът се поставя в цилиндър, който се обезвъздушава с помощта на помпата. Това създава частичен вакуум около мъжкия полов член и го кара да се изпълни с кръв, в резултат на което се достига ерекция. За поддържането на ерекцията се поставя еластичен маншон в основата на пениса.
Операция. Ако еректилната дисфункция се дължи на запушване на артерия, операционната намеса може да възстанови кръвния ток към пениса. Обичайно подходящи кандидати са млади мъже, чието запушване е резултат от травма на малкия тази. Тази процедура не се препоръчва на по-възрастни мъже с множество стеснения на артериите.
Тестостерон-заместваща терапия. Най-честата хормонална причина за еректилна дисфункция е дефицит на тестостерон. Това е състояние, характеризиращо се с понижени нива на мъжкия полов хормон тестостерон. В около 20% от случаите на ЕД може да се установи понижен тестостерон. След достигане на максимума си около 30 годишна възраст тестостеронът започва да пада с по 1% годишно. Освен с ЕД, болестно намаленият тестостерон се проявява с намалено либидо, натрупване на мастна тъкан в областта на корема, намаляване на мускулната маса и сила, изменения в окосмяването, липса на тонус, гинекомастия, честа уморяемост и дори депресия. Дефицитът на тестостерон е състояние, което трябва да се лекува тъй като освен с безплодие, се асоциира и с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, диабет и покачване смъртността при мъжа.
Симптомите на тестостероновия дефицит могат да бъдат успешно овладени с прилагане на тестостеронова терапия, която компенсира хормоналния дефицит ефективно и дискретно. Резултатът от лечението е повишено сексуалното желание и подобрена еректилна функция, редукция на мастната тъкан, увеличаване на мускулната сила и костната плътност, значително подобряване на психо-емоционалното състояние.
У нас са налични две форми на лечение: препарат с дълготрайно действие, който поддържа нивата на тестостерона в нормални физиологични граници и се инжектира 4 пъти годишно и тестостеронов гел, който се нанася ежедневно.
Пенилен имплант. Подходящи са за мъже с трайна еректилна дисфункция, когато останалите методи за лечение са безуспешни. Хирургът може да имплантира устройство, което се раздува или разгъва, за да се постигне ерекция. Имплантът(ите) не нарушава усещането по време на секс. Операционните промени са необратими.
Психотерапия. Това е метод на лечение, при който вие и/или вашата партньорка посещавате сексолог-психотерапевт, с който разговаряте за психо-емоционалните проблеми, които биха могли да засегнат способността ви за получаване и поддържане на ерекция. Независимо дали ЕД е причинена от физиологичен или психологически проблем, психотерапията помага на мъжа да намали страховете и безпокойството си във връзка със секса. Терапията също може да помогне на двойката да се „нагоди” към употребата на вакуумни устройства и импланти.
