Причини водещи до еректилна дисфункция

Причини за еректилна дисфункция

    Хронични заболявания. Тук основният виновник за ЕД е диабетът. Почти всеки втори мъж с диабет страда от еректилна дисфункция. Други състояния, които могат да причинят ЕД, са сърдечносъдови заболявания, атеросклероза, бъбречни заболявания и множествена склероза. Тези заболявания нарушават ерекцията, тъй като повлияват негативно кръвоснабдяването или инервацията на пениса.
    Начин на живот. Нездравословният начин на живот могат да влошат кръвоснабдяването и да допринесат за еректилната дисфункция. Тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и медикаменти могат да увредят кръвоносните съдове, понижат кръвния ток към пениса и влошат неговото кръвоснабдяване. Тютюнопушенето е един от основните рискови фактори за ЕД, особено при мъже с атеросклероза. Наднорменото тегло и заседналия начин на живот също могат да допринесат за еректилната дисфункция.
    
    Хирургически манипулации в малкия таз. Операциите на простата и пикочния мехур могат да бъдат причина за увреда на нерви и кръвоносни съдове, отговарящи за ерекцията. В някои случаи нервната увреда остава перманентна. В други случаи операциите водят до временна дисфункция, която се подобрява в рамките на 6 до 18 месеца.
    
    Медикаменти. Еректилната дисфункция може да се причини като страничен ефект от употребата на медикаменти. Такива са някои лекарства за кръвно, антидепресанти, транквилизатори и неселективни антихистамини.
    
    Хормонални нарушения – най-вече ниски нива на тестостерон.
    
    Психологични проблеми. В повечето случаи зад еректилната дисфункция стои органична причина, особено при по-възрастните мъже. Но психологичните фактори също могат да бъдат отговорни за 10% до 20% от случаите с ЕД3. Стресът, депресията, лошата самооценка и страховете могат да играят съществена роля в невъзможността за постигането и/или поддържането на ерекция. 

    
    Еректилната дисфункция и колоезденето. Скорошно проучване показа, че колоездачите страдат по-често от ЕД отколкото другите спортисти. Проблемът произлиза от формата на седалката на колелото, която оказва неблагоприятен натиск върху перинеума. Тези област, намираща се между ануса и скротума, съдържа важни артерии и нерви за ерекцията. Ето защо се препоръчват специално конструирани седалки за колоездачи

Лечение на еректилна дисфункция

Промени в начина на живот. Много мъже с ЕД могат да подобрят своята сексуална функция само като предприемат необходимите промени в начина си на живот. Отказването на цигарите, отслабването и спортуването обичайно водят да подобряване на кръвоснабдяването. Ако подозирате, че определен медикамент допринася за вашето положение, говорете с вашия лекар за промяна в дозата и/или лекарството.
Медикаменти. Медикаментите от групата на фосфодиестераза 5 (PDE5) инхибитори се превърнаха в последните десетилетия в най-търсената група лекарства за лечение на еректилна дисфункция. Те се отпускат по лекарско предписание и помагат на мъжа да получава пълноценни ерекции. Към тази група принадлежат немалко популярните виагра, левитра и циалис. PDE5 инхибиторите не трябва да се приемат от мъже със следните проблеми:

    инфаркт или инсулт през последните 6 месеца
    нестабилно сърдечно заболяване или сърдечна недостатъчност
    много високо или много ниско кръвно налягане
    високо кръвно налягане, контролиращо се само чрез комбинация от много лекарства
    чернодробни или бъбречни заболявания
    пигментозен ретинит (рядко срещано очно заболяване)

Макар че PDE5 инхибиторите притежават голям брой странични ефекти, те обичайно протичат леко и отшумяват бързо. Най-честите са главоболие, виене на свят, енхимоза, промяна в зрението.
Друг медикамент, използван в лечението на еректилната дисфункция и непринадлеж към групата на PDE5 инхибиторите, е апоморфин. Неговият ефект се дължи на стимулацията на продукцията на допамин в мозъка, което подобрява сексуалния отговор. Апоморфин съществува под формата на таблетки, които се разтварят под езика. Въпреки многото надежди, които се възлагаха на този медикамент, мащабно клинично проучване, проведено във Великобритания през 2006, показа, че неговата ефикасност в лечението на генерализирана еректилна дисфункция е ниска.